Български национален футболен отбор - официален уеб сайт

Г-н Мадански, получихте голямо доверие и отговорност да водите младежкия национален отбор по футбол. Как ще оправадаете това и какви ще бъдат основните предизвикателства във Вашата работа?

Съгласен съм, че това е много голяма отговорност, младежкия национален отбор е много сериозна структура в сферата на българския футбол. Това, че Изпълкома на БФС ми гласува доверие го считам като изключително сериозен и задължаващ ме факт. Иначе целите са ясни – първо трябва да се определи много важно и сериозно мястото на младежкия национален отбор в структурата на националните отбори. Тъй като той до сега седеше някъде изолиран и от „А“ националния отбор, и от юношеския. Съществуваше като отделна структурна единица, която някак си не се вписваше в общия тон. Също така трябва да се търси необходимата приемственост и да бъде свързващото звено между юношеските формации и „А“ националния отбор.

В този аспект, как намирате подготовката на младите таланти  в клубовете, които са на възраст за попадане в младежкия национален отбор? Много от тях нямат възможност да играя в своите отбори.

Това е много сериозен проблем, но този проблем го имат и други страни в Европа. Говорил съм с немски и с френски колеги. Те също го имат този проблем, че между 19-та и 21-та година голяма част от талантливите юноши не могат веднага да заиграят в професионални отбори и това неминуемо се отразява на националните гарнитури. Това което ние трябва да направим, е създавеането на елитна група до 19 г., такава имаме до 17 г., която да замести дублиращата група. Създаването на дублиращата група, така или иначе не си изигра своето предназначение. Тази група определено нямаше положителен ефект върху младите играчи, тъй като и там играеха доста чужденци и по-възрастни играчи. Отсъствието на дублиращата група просто ще принуди добрите млади играчи в клубовете или да ги пускат да играят в първия отбор, или да ги преотстъпват на други отбори, в други нива, но да играят. Нека само припомним, че има отбори, които държат по 50 футболисти на щат.

До каква степен ще Ви помогне това, че сте били начело на юношеския национален отбор и сега минавате едно стъпало по-горе, при младежите?

Разбира се, че съм запознат с личностните качества на редица от играчите. Аз съм преминал през всичките нива на юношеския футбол. По отношение на оценката ми за правилност или неправилност на подготовката няма да имам пробелми, защото познавам нещата в детайли и със сигурност това много ще ми помогне, но все пак младежката формация вече е едно ниво по-нагоре.

Защо в последните години младежкият национален отбор не върви така, както би ни се искало?

Това наистина е една много негативна и неблагоприятана тенденция, в последните години. Действително, много добри поколения, по-скоро като набори, не успяха да направят почти нищо в младежка възраст. Един от проблемите е трудния преход от юношеския национален отбор към младежкия, когато точно една голяма част от тези футболисти не получаваха шанс да играят в своите клубове. Много от играчите преди години, като Ивелин Попов, Чавдар Янков и други тренираха при мъжете, но рядко играеха. Това е една от причините, друга причина е, че в младежкия национален отбор, според мен, много лесно допускаме звездоманията да обхване част от играчите. Понягога аз лично виждам едно разочароващо поведение както на тренировки, така и извън терена. Самите младежи се самозаблуждават едва ли не, че вече са покорили Еверест, след като са попаднали в младежкия национален отбор. И това е тенденция в продължение на дълги години. Това е един много сериозен проблем за всеки един треньор.

Добре, но вие като селекционер на национална гарнитура едва ли бихте се справили с този проблем, не е ли това работа на клубните треньори и ръководства?

Има такива примери и случаи, които в клубовете, млади футболисти буквално са мачкани и тероризирани от по-възрастните играчи и в момента като дойдат в младежкия отбор, и на базата на това, че са част от водещите клубове си променят поведението до неузнаваемост. Простио се държат по напълно неадекватен начин. Това също е много сериозен проблем. В този аспект трябва много да се наблегне и да се работи.

Вас лично какво би Ви удовлетворило в работата с младежкия национален отбор?

Би ме задоволило едно класиране най-после на Европейско първенство и 5-6 човека да дадът заявка за „А“ националния тим. На този етап аз съм доволен от това, че отборът който водех, набор 1989-а, които за първи път след 25 години играха на Европейско първенство, всичките те са титуляри в своите клубове, в „А ПФГ. Така, че все пак чрез националния отбор те успяха да намерят своето място в професионалния футбол и да се реализират. За съжаление тази възраст изгуби всякакви шансове да се класират и сега трябва да градим нов отбор, от родените от 1990-а година нататък.

В едно ваше интервю, дадено преди около 3 години, Вие споменахте, че сте непоправи оптимист за бъдещето на българския футбол. Още ли сте такъв, и ако да, какво ви кара да бъдете оптимист?

В участия през последните години с юношеските формации, в квалификации и турнири, изключително много ме впачатлиха преди време думите на един немски специалист преди един от мачовете на нашия национален отбор. Това се случи на едно от традиционните ежегодни гостувания по покана на Германския футболен съюз, на турнира в Кайзерау. Там играем поредица от мачове с националните тимове на Германия. На този турнир този специалист ми каза нещо, което никога няма да забравя: „Ако вие на вашите футболисти добавите малко германска дисциплина, няма кой да ви бие. А пък ние в Германия ако имаме поне малко от вашия талант, то ние ще сме години наред световни шампиони.“